Евгений Дайнов: Още през 1999 стана ясно, че Путин ще превърне кр...
Проф. Евгений Дайнов,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Не може да има такова нещо като " мека тирания ". Не може да има и " комунистически капитализъм ". Всъщност може, само че напълно за малко. В края на това " малко " съответната страна неизбежно ще одобри някоя чиста форма на битие: диктатурата или ще стане цялостна, или ще бъде заместена от действителна демокрация; " комунистическият капитализъм " или ще се върне в ерата на руската политикономия, или ще мутира в пазарна стопанска система.
Илюзията, че е допустимо относително постоянното битие на хибридни форми на властово и стопанско устройство, въпреки присъща по-скоро за началото на този век, продължава да замъглява погледите. А не бива; мина задоволително време и към този момент знаем, че диктатурата е тирания, демокрацията - народна власт, комунизмът - комунизъм и капитализмът - капитализъм.
" Путин е съветският Мусолини "
През есента на 2004 година Збигнев Бжежински бе очевидно разгневен от безкрайния брой западни анализатори, които обявяваха режима в Русия за нова, в никакъв случай невиждана форма на някакъв прогресивно-демократичен мек авторитаризъм. Дори се опитваха да вършат кариери, измисляйки му все по-дълги и неразбираеми имена. Спрете се, изрева тогава остарелият лъв в " Уолстрийт Джърнъл
". В Русия се гради фашистки режим, а Путин е съветският Мусолини, гласеше позицията му.
Нададох ухо. Вече бях писал сходни неща - от момента, в който Владимир Путин разкри своята същина с една имитация, ориентирана към чеченците. " В сортире их замочим! " - това изтърси на 24 септември 1999 година Путин, тогава още министър председател. Пет години преди публикацията на Бжежински.
Путин към този момент беше пратил свои сътрудници да взривяват жилищни здания в съветски градове, та да упрекна за това чеченците и да започва Втората чеченска война. От този миг нататък беше ясно (поне за мен): Путин е представител на онази сплав сред престъпник и полицай, която по това време изплуваше на повърхността в някогашния Съветски съюз. Оттук нататък нямаше никакво подозрение, че той ще трансформира нежната съветска народна власт в пълноценна, кървава тирания, " безсмислена и безпощадна " като съветския протест, разказан от Пушкин в романа " Капитанската щерка ".
Още на 24 септември 1999 година - преди четвърт век - стана ясно, че ще се стигне досега, в който някоя жертва на Владимир Путин, в тази ситуация Юлия Навалная, ще халоса западните водачи с очевидното: " Имате си работа не с политик, а с кърваво страшилище. Путин е предводител на проведена незаконна формация ".
Аз обаче не бях изцяло уверен в правотата на Збигнев Бжежински докато не прекарах съществено количество време - между 2006 и 2009 година - в наблюдаването на протичането на избори, от името на ОССЕ, в Беларус, Узбекистан и Туркменистан (за изборите в Русия от 2011 година не ми дадоха виза и заради това ги пропуснах). В тези някогашни руски републики с очите си видях как полудемокрации ( " меки властнически режими " според моите западни колеги) за седмици мутират в цялостни диктатури. Опозиционни претенденти се оказваха без регистрация, бяха отвличани, бити и задържани.
Още помня локвите кръв, разтапящи снега на един тротоар в Минск след жестокия побой над водещия либерален претендент за президент и неговото обграждане, включително половин дузина дами. В Узбекистан след мен непрекъснато се влачеха двойка сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с големи ушанки на главите. Никой различен нямаше такива шапки и те правеха сътрудниците забележими от километри; явно бяха някакъв техен си статусен знак. Не съм забравил и по какъв начин в Туркменистан се наложи показно да избягам от " сянката " си (пак от КГБ), с цел да му показвам, че в случай че в действителност желая, той няма никакъв късмет да ме следи целодневно. Чак се разплака, че в случай че началниците разберат как му тичам, ще го депортират в лагер в пустинята Каракум.
И диктатурата се стовари върху руснаците
Разгръщането на пълноценната тирания в Русия стана по-бавно. Днес към този момент знаем повода. Поне от 2006-2007 - т.е. от времето, когато в множеството някогашни руски републики към този момент се връщаше диктатурата - Путин се готви за война в Украйна. Просто му трябваше повечко време, с цел да натрупа финансови ресурси, да създаде нужните му оръжия и да приготви популацията си да живее във война. Когато тази война стартира, диктатурата се стовари върху руснаците без никакво предупреждение или публично разискване.
Същото се случи с полупазарната стопанска система на Русия. Още в първите години на своето ръководство Путин подчини тази стопанска система персонално на себе си, въпреки да не се намесваше силово в стоково-паричните връзки на пазара. След неуспеха на проекта " Киев за три дни " обаче руската стопанска система стремглаво потегли по посока на руския модел, прочут отпреди 1990 година. Стигна се до настоящето състояние, при което страната заповядва какви да са цените и кой да е обменният курс на рублата като също по този начин лишава валутната облага от сякаш частните компании. Из страната към този момент шестват купони за храна, а централната банка окуражава прекосяването към бартерна стопанска система, като ежедневно свежда на стопанските субекти какво количество банани могат да бъдат обменяни против какво количество нефт.
Беше ясно още преди десетилетие и половина: в случай че тръгнеш да излизаш от тирания и спреш по средата - не оставаш там. Свличаш се назад към диктатурата, от която си тръгнал. По този път се плъзнаха страни като Унгария, Сърбия, Азербейджан, Беларус, мюсюлманските републики от Централна Азия и, несъмнено, Русия. Успяха да избегнат тази зла орис само тези, които отгоре-отгоре акостираха на избавителния бряг на демократичната народна власт, в това число (и изключително криво-ляво) България. По средата няма устойчиво състояние; по тази причина се назовава " преход ".
Какво се случи в Китай?
По отношение на стопанската система изключително любопитен е казусът с Китай. Слушахме години наред китайски хвалби от вида: Руснаците потеглиха към народна власт и си унищожиха икономиката; ние китайците обаче си резервираме комунистическото ръководство и развиваме сполучливо капиталистическа стопанска система. Мои западни сътрудници още веднъж - както в тази ситуация с Русия - развиваха детски теории, съгласно които китайците надали не са разкрили философския камък и съумяват да съчетаят бурно разрастваща се пазарна стопанска система с еднопартиен комунистически режим. Не беше толкоз от дълго време, когато ни убеждаваха, че скоро китайците ще станат международен икономически и политически хегемон.
Което нямаше по какъв начин да се случи - в никакъв случай. Още през 2015 година, до момента в който светът се давеше в предсказания за идващата китайска надмощие, дългът единствено на китайските общини беше над 300 % от Брутният вътрешен продукт (Гърция банкрутира при повсеместен дълг, еднакъв на към 180 % от БВП). Това, несъмнено, редовите китайци не го знаеха и тъкмо по това време в огромните градове бяха почнали да изявяват политически искания. След едно потомство обикновено хранене и след подмяната на велосипедите с японски коли, " междинната класа " на Китай искаше - не действителна народна власт, а най-малко да може да гласоподава за оня единствен претендент, който Комунистическата партия предлага на избори. Логиката да желаят да гласоподават за човек, който и без друго ще е определен с 90 на 100 от гласовете, беше поразителна: в случай че бъдат позволени до гласоподаване, след това ще могат да желаят всякакви неща от определения претендент. А настояването в действителност бе революционно, защото в Китай (т.е. без особените зони като Хонгконг) на избори от по-висок сан от селски или квартални гласоподават единствено и само членове на Комунистическата партия. Та към 2015 година към този момент желаеха да могат да гласоподават и не-членове.
В тази картина имаше " китайска специфичност ", само че тя демонстрираше от дълго време известна универсална причинност: когато отпуснеш юздите на стопанската система, появява се междинна класа; а след известно количество години, прекарани във взимане на независими решения в бизнеса, тази междинна класа неизбежно ще изиска да взема решения и в политиката.
Как китайската стопанска система навлезе в интервал на крах
Преди десетилетие пред Китай имаше два пътя: демократизация на ръководството, което да последва демократизацията на стопанската инициатива; или сгъстяване на комунистическия режим и възобновяване на директния държавен контрол от комунистически тип върху стопанската система.
Китайската върхушка избра връщането към диктаторските времена. Още през 2016 година Си Дзинпин стана доживотен водач на Комунистическата партия и следователно на Китай. Установи яростен надзор върху интернет и върху осведомителното другарство на китайците със света. Забрани книгата " Мечо Пух ". Въведе системата " обществен заем ", с която упражнява цялостен надзор върху държанието и говоренето на всеки китайски жител.
Тоталният надзор неизбежно убива всякаква разпоредителност, включително в икономическата сфера. Отразява се и върху работата на външни вложители, върху които се стоварва все по-голям тормоз от страна на страната - и те напущат. Китайската стопанска система напълно предстоящо навлезе в интервал на продължителен застой и крах. Огромната дългова бомба продължава да цъка, въпреки за нея никой да не си признава - нито китайците, нито Западът, поради ясното схващане, че в случай че дълговата картина стане ясна, ще последва гърмеж, частите от който ще падат върху целия свят. По-добре мудна деградация, с цел да имаме всички време да реагираме.
Макар да се гордееше, че е избегнал съветския сюжет след рухването на комунистическата система, през днешния ден Китай повтаря деградацията на Русия - обратно към сталинска диктатура. А бъдещето е следното: още от същото. Веднъж открита, една тирания дава отговор на всички зараждащи проблеми - вкл. в стопанската система - с… още тирания. Това на собствен ред води до още проблеми, още тирания и още проблеми.
Винаги във всеки миг пред всяка страна стои един главен избор: независимост, мир, развиване и комфортен живот за елементарните хора; или послушание, война, крах и бедност за елементарните хора. Няма нито нещо трето, нито нещо междинно, синкретично, синтетично, хибридно или уникално-невиждано. Това стана ясно, уповавам се, в последните 15 години.
Е, има разлика сред през днешния ден и момента, в който Збигнев Бжежински изригна с онази публикация в " Уолстрийт Джърнъл ". Путин към този момент не е съветският Мусолини, у мнозина през днешния ден той буди мемоари за Хитлер. А ролята на Мусолини се поема от Си Дзинпин, към този момент - само в Китай.
Не може да има такова нещо като " мека тирания ". Не може да има и " комунистически капитализъм ". Всъщност може, само че напълно за малко. В края на това " малко " съответната страна неизбежно ще одобри някоя чиста форма на битие: диктатурата или ще стане цялостна, или ще бъде заместена от действителна демокрация; " комунистическият капитализъм " или ще се върне в ерата на руската политикономия, или ще мутира в пазарна стопанска система.
Илюзията, че е допустимо относително постоянното битие на хибридни форми на властово и стопанско устройство, въпреки присъща по-скоро за началото на този век, продължава да замъглява погледите. А не бива; мина задоволително време и към този момент знаем, че диктатурата е тирания, демокрацията - народна власт, комунизмът - комунизъм и капитализмът - капитализъм.
" Путин е съветският Мусолини "
През есента на 2004 година Збигнев Бжежински бе очевидно разгневен от безкрайния брой западни анализатори, които обявяваха режима в Русия за нова, в никакъв случай невиждана форма на някакъв прогресивно-демократичен мек авторитаризъм. Дори се опитваха да вършат кариери, измисляйки му все по-дълги и неразбираеми имена. Спрете се, изрева тогава остарелият лъв в " Уолстрийт Джърнъл
". В Русия се гради фашистки режим, а Путин е съветският Мусолини, гласеше позицията му.
Нададох ухо. Вече бях писал сходни неща - от момента, в който Владимир Путин разкри своята същина с една имитация, ориентирана към чеченците. " В сортире их замочим! " - това изтърси на 24 септември 1999 година Путин, тогава още министър председател. Пет години преди публикацията на Бжежински.
Путин към този момент беше пратил свои сътрудници да взривяват жилищни здания в съветски градове, та да упрекна за това чеченците и да започва Втората чеченска война. От този миг нататък беше ясно (поне за мен): Путин е представител на онази сплав сред престъпник и полицай, която по това време изплуваше на повърхността в някогашния Съветски съюз. Оттук нататък нямаше никакво подозрение, че той ще трансформира нежната съветска народна власт в пълноценна, кървава тирания, " безсмислена и безпощадна " като съветския протест, разказан от Пушкин в романа " Капитанската щерка ".
Още на 24 септември 1999 година - преди четвърт век - стана ясно, че ще се стигне досега, в който някоя жертва на Владимир Путин, в тази ситуация Юлия Навалная, ще халоса западните водачи с очевидното: " Имате си работа не с политик, а с кърваво страшилище. Путин е предводител на проведена незаконна формация ".
Аз обаче не бях изцяло уверен в правотата на Збигнев Бжежински докато не прекарах съществено количество време - между 2006 и 2009 година - в наблюдаването на протичането на избори, от името на ОССЕ, в Беларус, Узбекистан и Туркменистан (за изборите в Русия от 2011 година не ми дадоха виза и заради това ги пропуснах). В тези някогашни руски републики с очите си видях как полудемокрации ( " меки властнически режими " според моите западни колеги) за седмици мутират в цялостни диктатури. Опозиционни претенденти се оказваха без регистрация, бяха отвличани, бити и задържани.
Още помня локвите кръв, разтапящи снега на един тротоар в Минск след жестокия побой над водещия либерален претендент за президент и неговото обграждане, включително половин дузина дами. В Узбекистан след мен непрекъснато се влачеха двойка сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с големи ушанки на главите. Никой различен нямаше такива шапки и те правеха сътрудниците забележими от километри; явно бяха някакъв техен си статусен знак. Не съм забравил и по какъв начин в Туркменистан се наложи показно да избягам от " сянката " си (пак от КГБ), с цел да му показвам, че в случай че в действителност желая, той няма никакъв късмет да ме следи целодневно. Чак се разплака, че в случай че началниците разберат как му тичам, ще го депортират в лагер в пустинята Каракум.
И диктатурата се стовари върху руснаците
Разгръщането на пълноценната тирания в Русия стана по-бавно. Днес към този момент знаем повода. Поне от 2006-2007 - т.е. от времето, когато в множеството някогашни руски републики към този момент се връщаше диктатурата - Путин се готви за война в Украйна. Просто му трябваше повечко време, с цел да натрупа финансови ресурси, да създаде нужните му оръжия и да приготви популацията си да живее във война. Когато тази война стартира, диктатурата се стовари върху руснаците без никакво предупреждение или публично разискване.
Същото се случи с полупазарната стопанска система на Русия. Още в първите години на своето ръководство Путин подчини тази стопанска система персонално на себе си, въпреки да не се намесваше силово в стоково-паричните връзки на пазара. След неуспеха на проекта " Киев за три дни " обаче руската стопанска система стремглаво потегли по посока на руския модел, прочут отпреди 1990 година. Стигна се до настоящето състояние, при което страната заповядва какви да са цените и кой да е обменният курс на рублата като също по този начин лишава валутната облага от сякаш частните компании. Из страната към този момент шестват купони за храна, а централната банка окуражава прекосяването към бартерна стопанска система, като ежедневно свежда на стопанските субекти какво количество банани могат да бъдат обменяни против какво количество нефт.
Беше ясно още преди десетилетие и половина: в случай че тръгнеш да излизаш от тирания и спреш по средата - не оставаш там. Свличаш се назад към диктатурата, от която си тръгнал. По този път се плъзнаха страни като Унгария, Сърбия, Азербейджан, Беларус, мюсюлманските републики от Централна Азия и, несъмнено, Русия. Успяха да избегнат тази зла орис само тези, които отгоре-отгоре акостираха на избавителния бряг на демократичната народна власт, в това число (и изключително криво-ляво) България. По средата няма устойчиво състояние; по тази причина се назовава " преход ".
Какво се случи в Китай?
По отношение на стопанската система изключително любопитен е казусът с Китай. Слушахме години наред китайски хвалби от вида: Руснаците потеглиха към народна власт и си унищожиха икономиката; ние китайците обаче си резервираме комунистическото ръководство и развиваме сполучливо капиталистическа стопанска система. Мои западни сътрудници още веднъж - както в тази ситуация с Русия - развиваха детски теории, съгласно които китайците надали не са разкрили философския камък и съумяват да съчетаят бурно разрастваща се пазарна стопанска система с еднопартиен комунистически режим. Не беше толкоз от дълго време, когато ни убеждаваха, че скоро китайците ще станат международен икономически и политически хегемон.
Което нямаше по какъв начин да се случи - в никакъв случай. Още през 2015 година, до момента в който светът се давеше в предсказания за идващата китайска надмощие, дългът единствено на китайските общини беше над 300 % от Брутният вътрешен продукт (Гърция банкрутира при повсеместен дълг, еднакъв на към 180 % от БВП). Това, несъмнено, редовите китайци не го знаеха и тъкмо по това време в огромните градове бяха почнали да изявяват политически искания. След едно потомство обикновено хранене и след подмяната на велосипедите с японски коли, " междинната класа " на Китай искаше - не действителна народна власт, а най-малко да може да гласоподава за оня единствен претендент, който Комунистическата партия предлага на избори. Логиката да желаят да гласоподават за човек, който и без друго ще е определен с 90 на 100 от гласовете, беше поразителна: в случай че бъдат позволени до гласоподаване, след това ще могат да желаят всякакви неща от определения претендент. А настояването в действителност бе революционно, защото в Китай (т.е. без особените зони като Хонгконг) на избори от по-висок сан от селски или квартални гласоподават единствено и само членове на Комунистическата партия. Та към 2015 година към този момент желаеха да могат да гласоподават и не-членове.
В тази картина имаше " китайска специфичност ", само че тя демонстрираше от дълго време известна универсална причинност: когато отпуснеш юздите на стопанската система, появява се междинна класа; а след известно количество години, прекарани във взимане на независими решения в бизнеса, тази междинна класа неизбежно ще изиска да взема решения и в политиката.
Как китайската стопанска система навлезе в интервал на крах
Преди десетилетие пред Китай имаше два пътя: демократизация на ръководството, което да последва демократизацията на стопанската инициатива; или сгъстяване на комунистическия режим и възобновяване на директния държавен контрол от комунистически тип върху стопанската система.
Китайската върхушка избра връщането към диктаторските времена. Още през 2016 година Си Дзинпин стана доживотен водач на Комунистическата партия и следователно на Китай. Установи яростен надзор върху интернет и върху осведомителното другарство на китайците със света. Забрани книгата " Мечо Пух ". Въведе системата " обществен заем ", с която упражнява цялостен надзор върху държанието и говоренето на всеки китайски жител.
Тоталният надзор неизбежно убива всякаква разпоредителност, включително в икономическата сфера. Отразява се и върху работата на външни вложители, върху които се стоварва все по-голям тормоз от страна на страната - и те напущат. Китайската стопанска система напълно предстоящо навлезе в интервал на продължителен застой и крах. Огромната дългова бомба продължава да цъка, въпреки за нея никой да не си признава - нито китайците, нито Западът, поради ясното схващане, че в случай че дълговата картина стане ясна, ще последва гърмеж, частите от който ще падат върху целия свят. По-добре мудна деградация, с цел да имаме всички време да реагираме.
Макар да се гордееше, че е избегнал съветския сюжет след рухването на комунистическата система, през днешния ден Китай повтаря деградацията на Русия - обратно към сталинска диктатура. А бъдещето е следното: още от същото. Веднъж открита, една тирания дава отговор на всички зараждащи проблеми - вкл. в стопанската система - с… още тирания. Това на собствен ред води до още проблеми, още тирания и още проблеми.
Винаги във всеки миг пред всяка страна стои един главен избор: независимост, мир, развиване и комфортен живот за елементарните хора; или послушание, война, крах и бедност за елементарните хора. Няма нито нещо трето, нито нещо междинно, синкретично, синтетично, хибридно или уникално-невиждано. Това стана ясно, уповавам се, в последните 15 години.
Е, има разлика сред през днешния ден и момента, в който Збигнев Бжежински изригна с онази публикация в " Уолстрийт Джърнъл ". Путин към този момент не е съветският Мусолини, у мнозина през днешния ден той буди мемоари за Хитлер. А ролята на Мусолини се поема от Си Дзинпин, към този момент - само в Китай.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ